• Живорад Глигориевич, Петър Веселинович, Александър Манасиевич
    ОТНОСНО ПРОИЗХОДА И РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ И ПОЛИТИКАТА НА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
    Резюме: Икономическото развитие, като изначален (естествен) стремеж и изконна потребност както на всеки отделен човек, така и на обществото като цяло, освен национален има и специфичен регионален аспект, който под въздействието на множество фактори винаги се осъществява и се реализира като неравномерно развитие. Следователно неравномерността на регионалното развитие е постоянна, тоест нейното съществуване представлява обща закономерност. В условия, в които икономическото развитие е спонтанен, а не социално-насочен процес, неговата неравномерност води до появата на големи регионални различия. Ето защо съществува постоянна необхо-димост от изучаване на регионалното развитие, която става все по-актуална с всеки изминал ден. Това се дължи преди всичко на това, че по време на дългогодишни изследвания е доказано, че регионалното развитие, поради своето значение и въздействие върху цялостните социално-икономически процеси, съвсем основателно представлява една от централните области на интерес от страна на икономическа наука. Освен това, актуалността на изследването на регионалното развитие нараства в резултат на появата и наличието на големи регионални различия в икономическата реалност на много страни, независимо от степента на икономическото им развитие. С течение на времето, в съответствие с промените в глобалната среда, на социално-политическите и, следователно, на икономическите системи, се промени и начинът за измерване и възприемане на регио-налното развитие. Изхождайки от горепосочените позиции, целта на изследването е на базата на съответните теоретични постановки да се разгледат възникването и тенденциите на развитие на теорията и поли-тиката на регионалното развитие.
  • Мартин Харизанов
    ПЕРСПЕКТИВЕН ПРОСТРАНСТВЕН МОДЕЛ ЗА УСТОЙЧИВО ПРЕРАЙОНИРАНЕ И ОСИГУРЯВАНЕ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
    JEL: R51, R58
    Резюме: Предвид процеса на обезлюдяване на Северозападния район за планиране и последващото влошаване на социално-икономическите индикатори в района е необходимо предприемането на действия по прерайониране на регионите от NUTS 2. Необходимостта от обособяването на ново райониране се обуславя от високата степен на изоставане на района в ключови социално-икономически фактори като: транспортна инфраструктура, демографски характеристики, БВП на човек от населението, средна брутна работна заплата и др. Предложеният вариант за райониране на България запазва в дългосрочен аспект нормативно заложения брой живущи в районите от ниво 2 и позволява обособяването на пет регионални центъра. По този начин, в случай на липса на форсмажорни обстоятелства в социално-икономически аспект в страната, би могло да се постигне икономическа интеграция между районите и развитие на регионалната политика за целите на прилагането на финансовото осигуряване развитието на изоставащите райони, към които в настоящия момент попада Северозападният район за планиране.
  • Валентин Милинов, Росица Радоева
    Човешките ресурси в областна администрация – финансови, управленски и организационни аспекти
    Резюме: Публичната администрация подпомага дейността на държавните органи, като осигурява реалното функциониране на държавното управление. Тя регулира отношенията на гражданите с държавните и местните институции, администрира правата и задълженията им, както и начините за тяхното осъществяване. Областната администрация е важна част от публичната администрация. Тя подпомага областния управител да осъществява държавното управление и да осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионал¬ните политики и постигане на страте¬гическите цели и приоритети от програмата на правителството. Съвременните разбирания на теорията за качеството на човешкия капитал, ангажиран в публичната администрация, извеждат ключовото значение на фактора на национално ниво. Глобалните промени, свързани с адаптирането дейността на българската администрация с европейската, поставят с още по-голяма тежест въпроса за интегриране, повишаване на капацитета, възможностите за кариерно развитие, оптимизиране на разходите и усъвършенстване управлението на човешките ресурси в държавната администрация.